E-mail: info@knightsofmaltaosj-bg.com    |    Phone: +359 887 280 082   

Днес е Велики четвъртък - най-важният ден от Страсната седмица - възпоменание на Тайната вечеря

Knightsofmalta-OSJ > Новини > Днес е Велики четвъртък – най-важният ден от Страсната седмица – възпоменание на Тайната вечеря
  • OSJ Knights of Malta
  • Няма коментари

Днес е Велики четвъртък – най-важният ден от Страстната седмица. В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица е възпоменание за Тайната вечеря.

На Велики четвъртък Господ Исус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: “не дойдох да служа, а да послужа“. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, за да може като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.

След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.

Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Първото яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

По традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца – кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца – кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.

Кръстът е друг важен елемент, с който се свързва Великден. Той е част от украсата на ризите на младите невести и девойки. Накитите, които са били носени в миналото – пафти, гривни и пръстени, както и ордени за граждански заслуги – също. „Кръстът като символ присъства във всеки един момент от нашия живот, не само на Великден. Той е в ежедневието ни и дори понякога да не го забелязваме, той ни пази“, поясни Десислава Божидарова. Неслучайно и сред християнските символи наричат кръста като знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури, каза етнографът.

Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър – най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южният вятър – огън и чувство, но и топене и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето – изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта, разказа Десислава Божидарова.

За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън. Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на огъня, други – соларен знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в тълкуването му, кръстът си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности. За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно направление, произлизащо от центъра, поясни етнографът.

Преди всичко обаче – кръстът е символ на Христос, неговото разпятие и слава, и по този начин – символ на християнската вяра и Църквата. На такъв кръст, побит на хълма Голгота, бил разпнат Исус Христос, който със своята смърт и последвалото я Възкресение, изкупил греховете на човешкия род. Именно като такъв символ, кръстът е получил най-голямо разпространение – в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение, посочи Божидарова.

Известни в християнската символика са различни видове по форма кръстове – кръстът на голгота, известен още като кръст на „въздигане“ или „снижение“. На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели – Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара. Гама кръст, или Гамадион, е наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква „гама“. Твърди се, че символизира Христос като „крайъгълен камък на Църквата“.

Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често е използван като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки – авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос. Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича „кръст ботони“. Листата на детелината са символ на Светата Троица и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос, разказа етнографът.

Вашият коментар