E-mail: info@knightsofmaltaosj-bg.com    |    Phone: +359 887 280 082   

„Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати”

Knightsofmalta-OSJ > Благотворителност > „Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати”
  • OSJ Knights of Malta
  • Няма коментари

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него

Какво е доброто? То е нещо, което всички носим в себе си, естествената ни реакция да защитим и да полагаме грижи за някого. То е в нас, но ние не можем да го осъзнаем, докато не му дадем шанс да го видим, докато не го „извадим” от себе си чрез доброто дело. А добро е това дело, което вършим не по задължение или за да получим нещо в замяна, а което сторим от сърце за някой, който не може да ни се отплати. Едва тогава, когато ни погледнат с благодарни очи, когато разберем, че сме способни на най-висшата добродетел – ние ще можем да повярваме в него. И ако понякога сме мислели, че този, който прави добрини, го върши користно, със скрита цел, то в момента, в който ние извършим такова осъзнаваме, че доброто съществува, има го и всеки от нас е способен да го раздава на другите.

Доброто не струва нищо. Безплатно е. А всъщност – то е най-ценното, което притежаваме. Добра постъпка не е само тази, чрез която вършим велики геройства – да спасим живот, да заловим престъпник, да дадем голяма сума пари на нуждаещ се. Най-голямото добро за някого може да е една топла дреха, една блага дума, една усмивка. А удовлетворението, което носи всеки един акт на добрина е безценно.

Още от древността доброто и злото се противопоставят едно на друго именно чрез постъпките ни спрямо другите. Така например в гръцката митология легендата за Пандора, която отворила кутията със злини и ги „раздала” на хората, застава от едната страна, докато от другата е митът за Прометей – човеколюбивия титан, който дал на простосмъртните огъня и знанието, въпреки всички беди, които му донесло това.

В християнството пък Бог е тази могъща сила, опрощаваща греховете на повярвалите в него. А нима има по-голям акт на добрина от прошката? В този смисъл онзи, който умее да прощава и да върши добри дела се доближава до божественото и ако го направи, той може да погледне света с други очи и да види самия себе си в нова светлина.

[…]

Но замислете се самите вие – как се чувствате, когато някой ви стори добрина? Благодарни? Въздъхвате с облекчение? А какво почувствахте, когато самите вие сторихте такава? Истинско щастие и удовлетворение? Повярвахте ли тогава, че доброто съществува? Че да подадеш ръка на изпаднал в беда е най-голямата сила, на която сте способни?

Мили хора, правете добро! Сторете го днес – защото „вчера” не може да се върне, а „утре” е твърде далеч. Направете го без да очаквате нищо в замяна. Подайте ръка на падналия, простете на сгрешилия, утешете разплакания. Само така ще повярвате в доброто. А без тази вяра душата на човека опустява. Нещо повече – без тази вяра светът ще се погуби, ще изчезне.

Нека го има! Нека ни има! Да го спасим е по-лесно, отколкото си мислим. Трябва само да бъдем добри – всеки ден, всички ние. И да вярваме, че съществува, и че то е верният път. Само това! Толкова малко –  а всъщност – всичко…

Есе от Деница А. Ангелова

Вашият коментар