E-mail: info@knightsofmaltaosj-bg.com    |    Phone: +359 887 280 082   

РАЖДАНЕ НА НОВИТЕ ОРДЕНИ ОТ ОРИГИНАЛНИЯ

Knightsofmalta-OSJ > Рицарство > РАЖДАНЕ НА НОВИТЕ ОРДЕНИ ОТ ОРИГИНАЛНИЯ
  • OSJ Knights of Malta
  • Няма коментари

По различни причини от първоначалния Орден са откъснати определени части или са създадени други подобни, включително:

  1. Строго католическият орден на папата, S.М.O.М. или Суверенен военен орден на Малта. Великият магистър на този Орден е дал обет за безбрачие и няма право да използва името на ордена без предварително разрешение от папата, така че суверенитетът на този Орден е въпрос. Националността на този Орден се прехвърля на чуждестранен суверен: Папата.
  2. Уважаемият орден на Свети Йоан, който е Англиканският протестантски орден. През 1887 г. този английски Орден създава „Бригада” Бърза помощ на Св. Йоан”, която прилича на Червения кръст, но нейните членове и линейките му показват малтийския кръст. Кралица Елизабет II понастоящем носи титлата на Суверенния ръководител на този Орден и чичо й, херцогът на Глостър, е Великият Приор. Така в този случай националността на тази Орден се прехвърля на националния суверен. Следва да се отбележи, че този Орден не издава на членовете си титлата „Рицар“.
  3. Евангелският орден на св. Йоан (Evangelische Johanniter Orden), или „Johanniter Orden“. Този орден е създаден в Бон, негов господар е принц Вилхелм Карл де Хоенцолерн. Орденът е отделен от държавата. Предишният магистър е бил принц Оскар от Прусия, баща на сегашния магистър. Когато той умира през 1958 г., S.M.O.М. е изпратил двама униформени членове на погребението му.

Това, което позволява на Суверенния орден на Свети Йоан от Йерусалим, Рицари на Малта, да оцелее през всичките тези векове, въпреки неотдавнашните опити Ордена да бъде потиснат, е гъвкавостта му да се адаптира към новите условия, променяйки Конституцията и устава си според актуалните особености на времето, през което те се осъществяват.

Неоспоримото историческо доказателство е, че когато защитникът на Ордена, цар Павел I, приема избора си за 70-и Велик магистър, конституцията на Ордена потвърждава, че:

“Този факт е много важен, защото разграничава истинския Орден на Свети Йоан от Йерусалим от други ордени, които са от чисто католически и протестантски характер. Историята не може да бъде изкривена, за да се приспособи към твърденията на отхвърлените Ордени. Тези отхвърлени Ордени със сигурност имат право да съществуват, като нови Ордени, както под властта на Папата, така и под тази на Английската кралица, или като чисто династични Ордени, но със сигурност те нямат право да се смятат за преки потомци на Ордена на Св. Йоан от Йерусалим, чийто основател е Блажения Джерард”.

Така Орденът продължава своето съществуване след смъртта на Павел I, под закрилата на сина му Александър I и след това с посредничеството и помощта на различните наследствени рицари в Европа.

ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ОРДЕНА В САЩ

През 1908 г., точно преди руската революция, наследствените рицари на Ордена се укриват в Съединените американски щати и провеждат редица срещи, тъй като трябва да се организират и да събудят Ордена за да може да започне работа в приемащата го страна. Полковник Чарлс Луис Тоурот Пичел, член на Дружеството по история на Франция, описва в книгата си историята на Суверенния орден на Свети Йоан от Йерусалим, Рицари на Малта и как тези срещи в Съединените американски щати са били организирани между 1890 и 1929 в Уолдорф-Астория, на 5-та и 34-та улица в Ню Йорк. Няколко други срещи са се състояли в хотел „Мъри Хил“, а така също и в Ню Йорк и Норфолк, в щата Вирджиния.

След 1929 г. срещите се провеждат в офиса на Лиот, Велик магистър на Ордена и полковник Уилям Сойер Брайнт в Мъри Хил, Ню Йорк. През 1945 г. срещите на Ордена се провеждат в манастира на Ордена в щата Пенсилвания, също в САЩ.

СЕМЕЙСТВО ЛЕМБ

Докладите от срещите показват, че Уилям Лемб е този, който вдъхновява и има главен принос за преместване на седалището на Ордена в Съединените щати. Уилям Лемб е син на Уилям Уилсън Лемб, който е роден в Норфолк, Вирджиния, на 7 септември 1835 година. Уилям Лемб е бил пряк потомък на руския генерал Иван Лемб, който е назначен от цар Павел І за Велик пазител на Ордена на Малтийските Рицари. Това назначение очевидно е направено, за да се гарантира запазването на Ордена след смъртта на императора.

По време на престоя си в Санкт Петербург, генерал Уилям Лемб бил удостоен с ранг на военен командир, за проявена смелост по време на службата си в руската армия. Неговият потомък, Уилям Лемб, учи в Университета на Свети Лорънс и завършва право. По-късно Уилям Лемб постъпва в армията на Конфедерацията на Съединените щати с чин капитан и впоследствие е повишен в чин полковник. На 15 януари 1861 г. той е сериозно ранен и се налага да използва патерици в продължение на 7 години. След войната полковник Лемб е назначен за консул на Германия и вице-консул на Швеция и Норвегия в Норфолк, Вирджиния. По-късно той е избран за кмет на Норфолк три поредни мандата от 1880 до 1886 г. Умира на 22 март 1909 г. и е наследен от единствения му син, Хенри Уайт Лемб.

Полковник Лемб е бил изявен експерт в дипломацията. Той е убедил много от членовете на дипломатическия корпус от различни националности да съдействат за осигуряване на подкрепа на Суверенния орден на Свети Йоан от Йерусалим в Съединените щати. От началото на 1880 г. Лемб започва да установява контакти с важни личности и активно ра- боти за да реализира плана си. През 1890 г. полковникът вече е успял да събере сто души. В протокола на една от сесиите, провеждани и която се е състояла на 10 януари 1908 г., са записани някои откъси от полковник Лемб.: “…събрахмесе след проведен международен разговор със и между наследствените членове, представляващи различните езици на Суверенния орден на Свети Йоан от Йерусалим в цяла Европа, с цел установяване на Велик приорат в Съединените щати и утвърждаване на правната приемственост за непрекъснатост на Ордена…” “…добре знаете, че тази сесия е плод на много проведени консултации, обсъждания, прогнози и подготовка … продължаваме с някои от промените, направени в Суверенния Орден на Свети Йоан от Йерусалим … промените, направени по време на 70-ия Велик магистър, Негово Императорско Височество Павел I, Император на Русия… знаем добре, че нашият Орден позволява допускането до членство в него на квалифицирани лица от всички християнски деноминации … преди да завърша изложението си, бих искал да благодаря на всички членове и сътрудници, които от 1880 до 1890 г. посветиха много време, усилия и пътувания. Организираха контакти, срещи, споразумения и т.н.” “..в Европа и Америка. Тези пионери на нашето движение заслужават нашата благодарност и постоянно място в нашата памет, в нашия Орден и в молитвите ни.”

“Следните хора са сред Братята, на които трябва да изкажем благодарността си: Джеймс А. Хардън-Хики, барон на Римската империя и неговият приятел граф Боасиер; Барон Росен, посланик на Русия в САЩ; Шарлмън Тауър,  министър на Съединените  щати в Австрия и Унгария  и посланик в Русия и Германия; Граф Алесандро Бутурлин; Граф Алфредо от Чоисел-Гуфие; Принц Мишел Хилков; Етелберт Уотс, генерален консул на САЩ в Санкт Петербург; Адмирал Пол де Лини; Клифтън Роудс Бре- кинридж, министър на САЩ в Русия; Княз Пиер Трубецкой; Граф Димитри Бутурлин; Барон Л. Хенгелмюлер фон Хенгервар, Посланик на Австро-Унгария в САЩ; Граф Александър Наришкин; Великият херцог на Русия Александър; Петър Янсен, руски банкер и овцевъд в Небраска; Сръбския генерал Радомир; Никола Пашич, министър-председател на Сърбия; Принц Георги Радзивил и принц Пиер Волконски.”

ИСТИНСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ОРДЕНА В САЩ

Орденът е създаден в Съединените щати по силата на властта на квалифицирани рицари и наследствени рицари, чиито предци са получили наследственото право, дадено от 70-ия Велик магистър на Ордена и от други имащи това право. Това показва историческата линия, която продължава приемствеността на нашия Орден. Това е добре описано в книгата на полковник Пичъл за историята на Суверенния Орден на Свети Йоан от Йерусалим.

През 1913 г. Негово императорско височество, Великият херцог на Русия Александър е избран за 71-ия Велик магистър на Ордена (Велик магистър на Ордена от 1913 до 1933).

В речта си при приемане на титлата на 71-ия Велик магистър, Великият херцог Александър изказва похвала към рицарите, отговорни за продължаване на приемствеността и опазването на Ордена, следвайки конституцията, обявена от неговия предшественик и 70-и Велик магистър, Негово Имперско Височество цар Павел I, император на цяла Русия. Великият херцог Александър е бил и Велик приор на Ордена. След получаване на титлата Велик Магистър той я запазва до смъртта си през 1933 година.

Лейтенант Великият Магистър Граф Феликс фон Лукнер, O.S.J.

Негово превъзходителство д-р Ех. фон Цепелин е избран за лейтенант Велик Магистър от 1956 до 1960 г. Граф фон Цепелин е потомък на един от изтъкнатите членове на Ордена, Йохан Карл, граф фон Цепелин, дипломатическият министър на Вюртемберг, в руския императорски двор в Санкт Петербург през 18 век.

През 1960 г. за Лейтенант Велик Магистър е избран полковник Паоло де Грание от Касаняк. Той е свален от този пост през 1961 г., по решение на Върховния съд на Ордена, издадено и потвърдено на 24 февруари 1962 г., на основание демонстрирано поведение в разрез с установените норми и правила и нанасящо вреди на Ордена.

През 1962 г. граф Феликс фон Лукнер е избран за лейтенант Велик Магистър. Той заема този пост до 1966 година.

През 1964 г. е създаден езикът на Малта в съответствие с договорите от Амиенс, глава X, параграф 3, Приорат Малта е възроден.

Едва през 1966 г. е назначен нов 72-ри Велик магистър, в лицето на принц Кролиан Уилям Еделън де Бург.

77° Принц Велик Магистър Дон Базилио Кали ди Сан Лоренцо
Херцог на Родерц, на Джедисан, Велик херцог на Еммата
Принц на Минервино Мурге и Принц Рюрикович 77-ми Велик магистър на Суверенния орден O.S.J. Малта

По време на секретариата на полковник Пичъл, Чарлз Хабиб Малик (бивш председател на Общото събрание на ООН, председател на Съвета за сигурност на ООН и Комисията по правата на човека и външен министър на Ливан) става Рицар, а по-късно Държавен секретар на Ордена.

Благодарение на ангажимента си към Суверенния орден на Свети Йоан от Йерусалим, Рицари на Малта – на 3 февруари 1961 г. Ордена получава статут на наблюдател на Асамблеята на ООН в Ню Йорк. Орденът постъпва правилно и се отказва от това признание, защото като суверенен, претендира да му бъде даден статут на член на Асамблеята.

През 1976 г., по времето на управлението на Принц Дон Роберто II Патерно Кастело като Велик магистър, полковник Пичъл е удостоен с пожизнената титла Почетен Велики канцлер на Ордена, за усърдието и предаността с които е работил през всичките години и за неговия голям принос в развитието на Ордена. Полковник Пичъл умира през ноември 1982 година.

По-долу са изброени следващите Велики Магистри:

  • 1994 – 1997: 74° Хенри де Виго Ласкарис Палеолог (Pro tempore)
  • 1997 – 2000: 74° Луис Скери Монталдо
  • 2001 – 2003: 75° Роберто Патерно Кастело (Pro Tempore)
  • 2003 – 2006: 76° Луис Скери Монталдо
  • 2007 – към момента : 77° Дон Базилио Кали ди Сан Лоренцо
Герб на 77-ия Велик магистър

На 5 декември 2006 г. Дон Базилио Кали е редовно избран от Суверенния съвет на проведената редовна пленарната сесия за 77-ия Принц Велик Магистър на Ордена.

Веднага след избирането му принцът заявява, че Орденът трябва да се придържа към особеностите на модерния свят и да работи за запълване на пропуските, които го отделят от миналото. Всяко противоречие, ако има такова, трябва да бъде заличено.

Вашият коментар