E-mail: info@knightsofmaltaosj-bg.com    |    Phone: +359 887 280 082   

ИСТОРИЯТА НА ОРДЕНА СЛЕД ПАДАНЕТО НА МАЛТА И ДО ДНЕС

  • OSJ Knights of Malta
  • Няма коментари

НАПОЛЕОН И ИЗОСТАВЯНЕТО НА МАЛТА

Конфликтът между националностите на Братята рицари и техните страни и Орденът избухва през 1798 г., когато на Малта дебаркира Наполеон Бонапарт. В никакъв случай не може да се говори за предателство. Всъщност възниква конфликт между националният произход на различните Рицари и принадлежността им към Ордена и в онзи момент те се озовават раздвоени между две равни по значимост принадлежности – към своята Родина и към своя Орден.

Бонапарт е искал с един удар да завземе острова и безпрепятствено да присвои аристократичния идеал на Ордена. Тъй като успешното завземане на острова е било малко вероятно, то превземането му с хитрост се е оказало стратегическа необходимост. На 6 юни 1798 г. два кораба от екипа на де Брую пристигат в Марсакслок и искат да им бъде дадено разрешение за зареждане с вода. След получаване на разрешението изведнъж се появява цялата флота, която е обикаляла около острова. Опасността е разбрана, но вече е твърде късно. Населението и Рицарите са объркани и раздвоени относно отношението, което трябва да бъде възприето спрямо натрапниците. Бонапарт иска да получи разрешение корабите му да влязат в пристанището за зареждане с вода и храна. В същото време обаче, Уставът на Ордена не е позволявал на повече от четири кораба едновременно да акостират в пристанището. Бонапарт не искал да губи толкова много време в чакане за зареждане, тъй като спазването на това правило е щяло да отнеме седмици.

Сблъсквайки се с исканията на Бонапарт, защитата на пристанището е реорганизирана в последната минута и това води до създаване на хаос. Рицарят Хомпеш заявява, че ще разреши влизането на четири кораба, така както се изисква от морските разпоредби, но ако влезе пети кораб, той ще стреля по него. В тази ситуация всички са обзети от страхове – малтийската аристокрация се е страхуваха за своите активи, населението не искало да се бие, а свещениците са се страхували от разграбването на църквите. В същото време Хомпеш дава непоследователни заповеди, които ще предизвикат война и така настройва срещу себе си рицарите, ангажирани със защитата на порта. Раздвоени между своята националност и принадлежността си към Ордена, французите реагират по различни начини. Те са били 260, срещу 362 членове на Ордена. Уплашена от вероятната война, тълпа от местното население, убива четирима Рицари; Мантазел, Валин, Де Лорме и Д`Анделар, приятел на Доломю, който е бил на един от корабите, заедно с учени, които Бонапарт е водел със себе си. Хомпеш, уплашен от бродещата екзалтирана тълпа и страхувайки се да не би Ордена да бъде изклан от населението, не знае към кого да се обърне за помощ и губейки самообладание и решава да помоли за примирие. Два часа по-късно той капитулира.

Бонапарт слага ръка върху съкровищата на Ордена, но с неохота разбира, че това което намира е мизерно и е силно преувеличено. Неговите войници грабят каквото могат, но то не е толкова колкото са очаквали, защото всичко е добре укрито под влияние на антифренската пропаганда, незабавно разпространена от английските и малтийските свещеници. Французите, с цел да възбудят интереса и благоразположението на малтийския народ, разпространяват на острова, идеалите на революцията: „свобода, равенство, братство“. Този факт подкопава властта, която малтийските свещеници упражняват над хората на острова и за това те гледат на французите, като заплаха за тяхното господство. След капитулацията Орденът предава властта на острова на Франция, а Рицарите е трябвало да получат обезщетения или пенсии. Великият магистър е могъл да се пенсионира с ескорта и рицарите, които не са французи. Французите са могли да се върнат във Франция, като документите за тяхната безопасност са били подписани от Вюбоа и от Десаи. Някои рицари, поради напреднала възраст, здравословни проблеми или по собствено предпочитание са останали във Валета.

Хомпеш, придружен от около двадесет души, включително рицари, оръженосци, странници и слуги, на следващата вечер се отправя за Триест. 53 рицари, сред най-младите, се присъединяват към египетската армия и участват в нейни военни действия под нейната юрисдикция.

Една легенда разказва, че съкровищата, разграбени в Малта, са били качени на френския кораб „Ориенте“ и че са били потопени с кораба по време на битката при д‘Абукир. В действителност те са били открити по-късно. Трябва да се отбележи, че тези съкровища, които са били натоварени над военното оборудване, качено в Тулон, първо е трябвало да бъдат разтоварени. Всъщност те са били продадени в Египет, където са били открити следи за това.

За Малта това е краят на една славна, живописна и много благородна епоха. 360 години на едно изключително управление, което е успяло да се съхрани и устои срещу бурите и предизвикателствата на тогавашния развиващ се свят.

С напускането на Малта, един период от живота на Ордена приключва. През годините, които следват загубата на острова, е имало опити да се покори, за чисто политически цели, онова, което е останало от Ордена. Хомпеш, поради своята некомпетентност, а не от малодушие, се оказва в ролята на гробокопач на Ордена. Повечето от рицарите, които напускат Малта, се отправят да потърсят закрила и защита в Санкт Петербург. На 10 септември 1798 г. царят на Русия обнародва указ, по силата на който той „приема под своята висока закрила всички добронамерени членове и структури на Ордена“. Санкт Петербург е обявен за „столица на заседанията на Ордена“ и с царска заповед е разпоредено „всички присъстващи в този град рицари да предприемат всички необходими действия, за да управляват тази благородна институция по полезен и ефективен начин“.

Междувременно Хомпеш се обръща директно към Цар Павел I, молейки го да го оправдае за грешките, които е допуснал, и давайки ясно доказателство, че признава Царя за по-висш от него.

ОРДЕНЪТ В РУСИЯ

Цар Павел I

На 27 октомври 1798 г. членовете на Великия Приорат в Русия и всички други многобройни другоезични рицари, които са потърсили убежище в Санкт Петербург, избират Велик Магистър на Ордена на мястото на изпадналия в немилост Хомпеш. В Триест, където се е установил разочарован от Бонапарт, Хомпеш, пише две писма: едно на Руския император, а другото на императора на Австрия, който е негов съюзник. И именно с писането на писмото до Руския Цар, Хомпеш абдикира, давайки ясно доказателство, че предава правомощията си в ръцете на царя, обръщайки се към него по следния начин: „До Великият Магистър Руският император Павел I“.

На 13 ноември 1798 г. Цар Павел I приема титлата, която изпълнява най-съкровените му желания. Съдебният пристав, граф Лита, става негов генерал-лейтенант.

На 5 септември 1800 г. Франция губи Малта и тя преминава в ръцете на британците, които се заселват на острова, след като са помогнали на малтийското въстание срещу французите. Бунтът на малтийците до голяма степен е бил провокиран от техните свещеници, които са искали да продължат да доминират над народа и да се възползват от него, оправдавайки се с присъствието на френските войски. Англичаните се оказват по-далновидни и декларират, че ще останат временно на острова, за да защитят малтийците от французите. Това тяхно „временно“ присъствие продължава чак до получаването на независимостта на острова през 1964 г. Дългият престой на англичаните в Малта е реализиран благодарение на съглашението им с малтийските свещеници. Целият английски военноморски флот е базиран в Малта и това му е осигурява господство в Средиземно море от Гибралтарския проток до Кипър.

На 11 март 1801 г. е убит 70-тия Велик магистър Павел I. На 22 юни 1801 г. Върховният съвет в Санкт Петербург, взима решение с повече от половината от присъстващите членове на Ордена (както и Боисгелин потвърждава в своите писания), да поиска от папата по изключение да избере Велик магистър от списък с Кандидати, които ще бъдат изпратени до него. Орденът е бил много внимателен и много точно посочва факта, че това е едно уникално решение и, че с него не се отклоняват от правата и привилегиите, запазени за Ордена.

След като папата направи своя избор, той е трябвало да го представи на Ордена за съгласуване и одобрение.

Списъкът на кандидатите, представен на папата, е както следва:

  • Рицарите Масини, Пинятели и Бонели от Приорат Сицилия;
  • Граф Колоредо и граф Коловрат от Бохемия;
  • Рицарите Родриго Мансел Горджао и Карвальо Пинто от Португалия;
  • Рицарят Джан Батиста Томаси от Тоскана;
  • Рицарят Бартоломео Русполи от Рим;
  • Рицарят Тауфрикен от Бавария; Рицарят Моравицки от Русия;
  • Рицарят Пфурдт Пламберг и барон Ринч от Германия;
  • Барон Флахсланден от Франция.

РАЗКОЛА НА ОРДЕНА И РАЖДАНЕТО НА S.M.O.M. (СУВЕРЕННИЯ ВОЕНЕН ОРДЕН НА МАЛТА)

Папата решава да назначи като Велик магистър, чрез “ Motu Proprio” (собствено право за решение) верния нему Бартоломео Руполи, без да спази установените правила и да представи избора си за одобрение от Върховния съвет на Ордена. Знаейки добре, че папата няма право да го направи Велик магистър, разумният Руполи мъдро отхвърля предложението. Папата е наясно, че избора на Велик магистър е въпрос на спазване на закона и този избор е в ръцете на Върховния съвет на Ордена, но въпреки това отново се позовава на „motu proprio“ и посочва благочестивия Карачоло от Сан Ерамо за Велик магистър. Знаейки добре, че папата е действал против правилата на Ордена, проявявайки мъдрост той също отказва предложението.

Папата отново не спазва законовото правило за избор на Велик магистър и не изпраща своето предложение за одобрение от Върховния съвет на Ордена в Санкт Петербург, като отново се позовава на „motu proprio“ и номинира командир Романоси за Велик Магистър. Номинираният отново постъпва мъдро и отхвърля предложението на папата.

Най-накрая, папата научава, че рицарят Джан Батиста Томази е готов да получи тази титла и без да се колебае, за пореден път позовавайки се „motu proprio“ го назначава за Велик магистър.

Трябва да се отбележи, че той е ръкоположен само на италиански език и е приет само от католическите рицари. За разлика от новата конституция на Павел I, още в началото си този орден е наречен Папски орден на Малта. Изразявайки несъгласието си и давайки ясно да се разбере, че този нов орден е създаден насила и не по правилата, истинският и изначален Орден, остава в Русия до 1917 година.

Джан Батиста Томази, Велик магистър на този нов Орден на папата, се е установил в място между Месина и Катания, и давайки си сметка за грешката, която е направил и виждайки как нещата не вървят на добре, така както се е надявал, не след дълго е починал с тъга в сърцето си. Дълги години след смъртта на Томази през 1805 г. , не е бил назначаван Велик магистър . Едва на 28 март 1879 г. Папа Лъв XIII назначава друг Велик магистър и орденът окончателно се установява в Рим на Виа Кондоти.

НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА ОРДЕНА В РУСИЯ

Междувременно истинският Суверенен орден на св. Йоан от Йерусалим, известен като Рицарите на Малта, продължава да съществува благодарение на наследствените рицари, които все още се ползват със защитата на царя на Русия Александър I. Провъзгласяването на указ на царя през 1801 г., подписано от самия него и подписано от великия канцлер “Magnus Cancellarius Comes de Phalen”, гласи следното:

“С желание даваме на Суверенния Орден на Свети Йоан от Йерусалим свидетелство за нашата обич и НАШЕТО ИМПЕРСКО покровителство и защита и гарантираме, че ще го удостоим с всички НАШИ грижи, почести, привилегии и възможности.

„В този аспект, ние нареждаме на нашия Фелдмаршал Генерал благородния Граф Никола дьо Солтюков да продължи да изпълнява функциите и правомощията на Великия магистър на споменатия Орден и да свиква заседания на Свещения Велик съвет, да се знае, че това е нашето намерение, и че тази ИМПЕРСКА резиденция (в Санкт Петербург б.а.) все още се смята за столица на Суверенния орден на Свети Йоан от Йерусалим, докато обстоятелствата не позволят да бъде избран друг Велик магистър, според устава, древните правила и закона.

Друго доказателство, че истинският Орден продължава да съществува, е фактът, че през 1806 г. Крал Густав IV от Швеция предлага на Ордена (а не на новия папски орден) остров Готланд. Така, в авторитетните произведения на Джон Дебрет, озаглавен “Debrett Peerage”, за годините 1807, 1817, 1819 и 1825, намираме списъка с хора, които са получили титлата рицар и признават Суверенния орден на Свети Йоан от Йерусалим, под защитата на Царя на Русия, като единствения и истински Орден на Малта.

А.М. Перът в книгата си “Историческа колекция на гражданските и военните ордени” пише: “В наши дни Орденът е под закрилата на Руската империя и се управлява от Лейтенант, подпомаган от държавен съвет”.

През 1822 г. Австрия предлага на Ордена, със седалище в Русия, остров на река Кварнер или остров на река Елба, в замяна на получаването на титлата Велик магистър за Императора на Хабсбург. През 1823 г. гръцкото правителство предлага на Ордена остров Родос, при условие че Рицарите се присъединят към тях срещу Турция. Приемането на тези условия е било немислимо към момента , в който те са били отправяни.

Дворецът Воронцов, 1860 г. седалище на „School of the Paggi“

През 1831 г. известният английски писател Уилям Съдърленд посветил книгата си „Постиженията на Рицарите на Малта“, както следва: “В негово императорско величество Николай I (1825 – 1855), император и самодържец на всички руси, при които непосредствените предшественици на рицарите намират убежище, когато всички други монарси на християнския свят им отказват, а той му дава (на Ордена б.а.) своята защита и позволява знамето на този старинен и знаменит Орден да плава, смирено посвещавам тази работа като автор”.

През 1834 г. C. Де Маги в книгата си „Историческа колекция рицарските ордени“ ясно показва, че Суверенният Орден на Свети Йоан от Йерусалим съществува и функционира в Русия, а не в Рим. През 1848 г. белгийският национален издател Люмиер прави същото изявление, като издаденото по-късно в „Burkes Peerage“. През 1858 г. „Бъркс Перидж“ цитира в автори- тетната си публикация „Книгата на рицарството и отличието на честта“: “Позоваване на Ордена на Св. Йоан-Русия: Двамата Велики руски приори все още спазват древната конституция на Ордена под закрилата на Императора, който е начело. Великият полски приорат, създаден през 1776 г., отдавна е бил свързан с Английския и с Бавария, който са съставени от 20 командерии. Днес те са се присъединили към Великия приорат на Русия, който от своя страна е разделен на два големи приората, в които членуват руски католици и православни рицари. При последното преброяване той има 98 командерии, но преди това са били регистрирани 393 командерии и 32 Рицари на Големия кръст”.

През 1897 г. произведенията „Енциклопедичен речник на ордена на Рицарите“ и „Малта в миналото и днес“ от М.Л. Дьо ла Биер, се отнасят до суверенния орден на Св. Йоан от Йерусалим, който съществува и работи в Русия (а не в Рим).

През 1915 г. Робърт Р. Маккормик в книгата си „С руската армия“ (The Macmillian Company, New York) в глава X, с „Тялото на гвардията“ пише следното: “Войниците на императорската гвардия са избрани от цялата Руска империя. Повечето от тях са били в училището „Corpo dei Paggi (Body of the Paggi)“ и са били ученици на Рицарите на Малта”.

Годишникна „Scuola dei Paggi“ – Вижда се гербът на Ордена

Допускането в това елитно училище е било силно ограничено:

  1. за синовете на малтийските рицари,
  2. за синовете на генералите и генерал-лейтенантите,
  3. за децата на семейства, чиито титли са от поне 100 години.

През март 1917 г. в Русия избухва революцията, а на 11 март 1917 г. Руската Дума взима властта.

На 15 март 1917 г. Цар Николай абдикира.

Морис Палеолог пише: „Великден, 15 април 1917: Отидохме в Православната църква; императорското семейство е под домашен арест, а приоратът на Малта не функционира“ . Всичко това ясно показва, че Суверенният орден на Свети Йоан от Йерусалим, Рицари на Малта, продължава своето съществуване въпреки всички превратности и въпреки намесата на папата, който създаде нов орден, и който и до днес се опитва да фалшифицира историята, претендирайки за историческа последователност и наследяване на Ордена. Някои твърдения, искат да докажат че причината за създаване на новия папски орден, е че цар Александър I потиснал Ордена. Истината обаче е, че членовете на новия орден на папата са се опитвали да потиснат истинския Орден, с цел да узурпират неговите усилия. Никой не би могъл и не е имал право да потиска истинския Орден, който, за щастие, все още е активен и днес възвръща силата си благодарение на новите качествени членове, които се събират, за да допринесат за постигане благородните си цели с общите колективните усилия”.

Знаме на „Corpo dei Paggi“

Париж, Франция, 1955 г., барон Таубе, в своята книга, озаглавена „Руският император Павел I, Велик магистър на Ордена на Малта и Велик приорат в Русия на Ордена на Св. Йоан от Йерусалим“, пише следният исторически факт: “Също толкова невярна е широко разпространена лъжа, която разказва за предполагаемо потискане на Великия приорат на Русия от Александър I в 1817. Това е лесно да се обясни с факта, че точно в този момент, императорът е забранил получаването на отличителните знаци на Италия и Ордена и транспортирането им до Русия без разрешение от царя. Тази мярка е взета от Министерския съвет и утвърдена и от Императора по искане на военните началници на трима млади лазаровски войници, които са получили директно от Италия, Малтийските кръстове и са били заподозрени, че са ги получили благодарение на сериозни суми, платени в касата на Великия магистериум”.

Вашият коментар